chair.bgатлас на столовете

Атлас

История на стола

18 епохи – от египетските столове на лъвски лапи до рециклираната пластмаса. Как се променят формата, материалите и мястото на стола в дома, и кои видове и модели се раждат във всяка епоха.

  1. около 3100 г. пр.н.е. – V в.

    Древност: Египет, Гърция и Рим

    Столове има поне от ранната династична епоха в Египет, около 3100 г. пр.н.е. Те са знак на статус: царските столове стъпват на крака във форма на лъвски лапи, а в Рим сгъваемият курулен стол е седалище на магистратите с власт.

    • Ниски седалки – понякога едва 25 см от пода, покрити с плат или кожа.
    • Царски столове с крака на лъв върху барабан, украсени със злато, цветни камъни или слонова кост.
    • Гръцкият клисмос с извита облегалка и извити навън, стесняващи се крака.
    • Римският курулен стол – сгъваем, преносим и символ на власт.
  2. V – XV в.

    Средновековие

    Столът е рядък и запазен за господаря на дома, църквата и знатните. Хората седят на сандъци, пейки и табуретки. V&A отбелязва, че дори Медичите във Флоренция имат само шест стола в дома си през 1418 г.

    • Столът е знак на йерархия, а не обикновена мебел.
    • Обикновените седалки са сандъци, пейки и табуретки.
    • X-образната рамка, свързвана с римските пълководци и средновековните князе.
    • Табуретки от дъб с готическа резба и съединения на шипове.
  3. XV – XVI в.

    Ренесанс

    През XVI в. столовете стават по-разпространени и губят голяма част от йерархичното си значение. В италианските домове се появяват дърворезбованите сгабели и сгъваемите X-образни кресла, а към 1609 г. дори портиерът в един флорентински дом има два стола с плетени седалки.

    • Сгабело – италиански стол от изрязани дъски, често богато резбован и неудобен без дебела възглавница.
    • Сгъваеми X-образни кресла с интарзия, например от кестен със слонова кост.
    • Столът вече не е само за господаря – броят им в описите расте.
    • Столове с плетени седалки дори за прислугата в големите домове.
  4. XVII в. – около 1720 г.

    Барок и XVII век

    Столът започва да се тапицира. В Англия между около 1615 и 1670 г. най-разпространеният сравнително удобен стол е „бек стулът“ с фиксирана кожена или вълнена тапицерия. Стилът на Луи XIV във Франция е формален, масивен и кутиест.

    • „Бек стул“ (back stool) – стол без подлакътници с тапицирана седалка и облегалка.
    • Тапицерия „търки уърк“, която имитира вносни килими.
    • Масивни дъбови кресла с резбовани облегалки.
    • Към края на века – кресла от орех и бук със стругани колонки и плетени от тръстика пана.
  5. 1715–1774

    Рококо и стилът Луи XV

    Мебелите на Луи XV заменят масивния стил на Луи XIV с извити форми, лекота, удобство и асиметрия. Те са мислени за по-малки и уютни салони, а столовете се местят лесно от стая в стая.

    • Извити крака (кабриол) и асиметрична орнаментика „рокайл“, особено между 1730 и 1750 г.
    • Два вида столове: с права облегалка („а ла рен“) и със заоблена („ан кабриоле“), често с плетени седалки.
    • Бержерът – кресло с ниска седалка, допълнителна възглавница и понякога тапицирани „уши“.
    • Мода, която се разпространява и извън Франция – например във Венеция между 1740 и 1760 г.
  6. около 1718 – 1830 г.

    Англия през XVIII век: Чипъндейл и уиндзорският стол

    През 1754 г. Томас Чипъндейл издава каталога си „Директор на джентълмена и мебелиста“, който създава масов пазар за мебели по негови образци. В същото време в Англия се развива уиндзорският стол с масивна дървена седалка, в която са забити краката и пръчките на облегалката.

    • Трапезни столове от махагон по каталога на Чипъндейл; облегалката е най-много 22 инча (около 56 см) над седалката.
    • Уиндзорски стол – масивна седалка, често от бряст, с врязани крака и пръчки.
    • Боядисани в зелено уиндзорски „горски столове“ за градината.
    • Хай Уикъм става център на производството; първите уиндзорски столове пътуват от Уиндзор за Лондон през 1724 г.
  7. около 1790 – 1900 г.

    Шейкърите

    Религиозната общност на шейкърите в Америка прави мебели по принципите на простотата, ползата и честността. Те отказват украсата и фурнира, а към 60-те години на XIX в. общността в Ню Ливан има като основен занаят столовете с облегалка от летви.

    • Без орнаменти и без фурнир – дървото се показва такова, каквото е.
    • Столове с облегалка от летви и плетени седалки, бързи за изработка.
    • Люлеещи се столове в няколко размера.
    • Стандартизирани форми според правилата на общността.
  8. 1815–1848

    Бидермайер

    Между края на Наполеоновите войни и революциите от 1848 г. в германските земи и Австрия расте градската средна класа и мебелите се правят по нейния вкус. Бидермайерът опростява френския стил ампир и цени удобството и добрата изработка.

    • Опростени форми, изведени от стила ампир.
    • Местни дървета – череша, ясен, дъб и плодни дървета – вместо вносен махагон.
    • Широко използване на спирални пружини в тапицерията.
    • Седалки, по-широки отпред, и семпла резба по облегалката.
  9. 1836 – около 1900 г.

    Тонет и огънатото дърво

    Михаел Тонет започва опитите си с огъване на дърво в Бопард и продължава във Виена. Мебелите на „Братя Тонет“ са първите, които се произвеждат масово и се изпращат разглобени, а столът № 14 става най-популярният им модел между 60-те години на XIX в. и 30-те години на XX в.

    • Бук, огънат с пара в извити форми.
    • Възможно най-много модели от възможно най-малко различни части.
    • Мебели, изпращани разглобени в кашони и сглобявани на място.
    • От същата технология – люлеещи се столове и леки столове за кафенета.
  10. около 1860 – 1920 г.

    Движението „Изкуства и занаяти“

    Движението се ражда във Великобритания като реакция срещу обедняването на приложните изкуства и условията на фабричния труд. Вдъхновено е от Джон Ръскин и Уилям Морис, а терминът е използван за първи път през 1887 г.

    • Ръчна изработка и уважение към материала.
    • Прости селски образци като „Съсекския стол“ със стругана рамка и седалка от рогоз, който Морис използва от 1860 г.
    • Шотландски вариант при Чарлз Рени Макинтош – столове с много висока облегалка.
    • Влияние върху ар нуво и по-късно върху модернизма.
  11. около 1890 – 1914 г.

    Ар нуво

    Ар нуво черпи от извитите линии на растенията и иска да заличи границата между изящните и приложните изкуства. Името идва от галерията „Л'Ар Нуво“, която Зигфрид Бинг открива в Париж през 1895 г.

    • Извити, „камшични“ линии, вдъхновени от растения и цветя.
    • Асиметрия и усещане за движение.
    • Мебел, мислена като част от цялостен интериор.
    • Резбован орех – например при Йожен Гайар в Париж и Антони Гауди в Барселона.
  12. 1917–1939

    Де Стейл, Баухаус и стоманената тръба

    След Първата световна война архитекти и дизайнери свеждат стола до основни плоскости и линии и го правят от индустриални материали. Ритвелд разглобява стола на летви и дъски, а Бройер, Мис ван дер Рое, Шарлот Периан и Льо Корбюзие правят мебели от огъната хромирана стоманена тръба, включително конзолни столове без задни крака.

    • Основни цветове и плоскости в групата „Де Стейл“ (от 1917 г.).
    • Огъната стоманена тръба, лека и подходяща за серийно производство.
    • Конзолният стол – седалка, изнесена напред без задни крака.
    • Във Франция – метални столове за кафенета и институции от Жан Пруве и Ксавие Пошар.
  13. около 1930 – 1970 г.

    Скандинавски модернизъм

    Във Финландия Алвар Аалто огъва шперплат, а в Дания Кааре Клинт съчетава модернизма с традицията на мебелистите и с изследване на пропорциите на тялото. От 40-те до 60-те години датската мебелна индустрия процъфтява с Арне Якобсен и Ханс Вегнер.

    • Огънат и формован шперплат – от креслото „Паймио“ до черупките на Якобсен.
    • Масивно дърво и занаятчийска изработка, съчетани със серийно производство.
    • Прости, функционални форми без украса.
    • Подредими столове за обществени сгради и тапицирани кресла за хотели.
  14. около 1940 – 1970 г.

    Модернизмът от средата на века

    След войната в САЩ и Европа се налага дизайн с чисти, прости линии и честна употреба на материалите. Иймс и Сааринен прилагат военните технологии към формования шперплат, фибростъклото и алуминия, а в Италия Джо Понти превръща традиционния стол от Кявари в индустриален продукт.

    • Формован шперплат и пластмасови черупки за масово производство.
    • Една черупка на различни основи – дървени крака, телена основа, люлка.
    • Стойка вместо четири крака при столовете „Лале“.
    • Съчетаване на занаят и фабрика в италианския дизайн.
  15. около 1960 – 1975 г.

    Пластмаса и поп

    Новите пластмаси позволяват стол от едно парче материал, а поп културата и космическите полети дават нови форми. Появяват се първите серийни пластмасови столове, креслата-торби и затворените „пашкули“.

    • Стол от едно парче пластмаса – столът „Пантон“.
    • Затворени форми като малки стаи – „Топката“ на Ееро Аарнио.
    • Ярки цветове и прости геометрични форми.
    • Едни от първите серийни пластмасови столове, като стола „Бофингер“ от средата на 60-те.
  16. около 1970 – 2010 г.

    Ергономичният офис стол

    Въртящ се стол на колелца е нарисуван още през 1505 г., но офис столът се развива с разрастването на канцеларската работа от XIX в. насам. От 70-те години изследванията на седенето водят до столове с много регулирания – от „Ергон“ (1976) до „Еърон“ (1994).

    • Въртяща се седалка на една колона и основа с колелца.
    • Регулиране на височината, наклона и опората за кръста.
    • Опъната мрежа вместо пяна и тапицерия.
    • Различни размери на стола за различни тела.
  17. около 1980 – 1995 г.

    Постмодернизъм и „Мемфис“

    Групата „Мемфис“ на Еторе Сотсас, основана на 6 декември 1980 г. в Милано, се противопоставя на модернизма с цвят, ламинат и асиметрия. В същото време архитектите Робърт Вентури и Дениз Скот Браун връщат в мебелта историческите форми и украсата.

    • Ярки цветове, пластмасов ламинат и терацо.
    • Асиметрични форми и игриви препратки към стари стилове.
    • Историческа украса, изрязана в шперплат – например „Стол Чипъндейл“ на Вентури.
    • Мебелът като изявление, а не само като полезен предмет.
  18. от 90-те години до днес

    Днес: рециклиране и устойчивост

    От 90-те години дизайнерите търсят столове от рециклирани материали и мислят за целия живот на мебелта – от суровината до рециклирането. Пример са столът RCP2 на Джейн Атфийлд от рециклирани пластмасови бутилки (1992) и столът „111 Нейви“ (2010), първият серийно произвеждан пластмасов стол от рециклирани PET бутилки.

    • Рециклирани материали – пластмасови бутилки, рибарски мрежи, дървесни влакна.
    • Мебели, които се разглобяват и рециклират в края на живота си.
    • Оценка на целия жизнен цикъл на продукта.
    • Сертификати като FSC за дървесината и „Cradle to Cradle“.

Източници

  1. V&A — Chair leg, Egypt, New Kingdom (O1256872)
  2. The Met — Chair of Reniseneb, ca. 1450 BCE
  3. Wikipedia (en) — Klismos (вторичен източник)
  4. Wikipedia (en) — Curule seat (вторичен източник)
  5. Wikipedia (en) — Chair (вторичен източник)
  6. V&A — X-frame armchair, Italy, ca. 1550 (O122666)
  7. V&A — Joined stool, France, late 15th century (O131546)
  8. V&A — Sgabello chair, Venice, mid-16th century (O130101)
  9. V&A — Folding armchair, Urbino, ca. 1550 (O134544)
  10. V&A — Back stool with turkey-work, 1615–1670 (O60672)
  11. V&A — Caned armchair, walnut and beech, 1690–1700 (O172498)
  12. V&A — Oak armchair, 1600–1620 (O118736)
  13. Wikipedia (en) — Louis XV furniture (вторичен източник)
  14. V&A — Chair, Venice, 1740–1760 (O110056)
  15. V&A — Chair after Chippendale's Director (O79056)
  16. V&A — Windsor chair, ca. 1750 (O52933)
  17. Wikipedia (en) — Thomas Chippendale (вторичен източник)
  18. Wikipedia (en) — Windsor chair (вторичен източник)
  19. Wikipedia (en) — Shaker furniture (вторичен източник)
  20. The Met — Rocking chair, Shaker, 1820–1850
  21. The Met — Side chair, Shaker, 1840–1860
  22. Wikipedia (en) — Biedermeier (вторичен източник)
  23. V&A — Chair, Austria, ca. 1820 (O76463)
  24. V&A — Chair No. 14, Gebrüder Thonet (O1249163)
  25. Wikipedia (en) — Michael Thonet (вторичен източник)
  26. Wikipedia (en) — Bentwood (вторичен източник)
  27. V&A — Sussex chair, Morris & Co., ca. 1860 (O7883)
  28. V&A — High-back chair, Charles Rennie Mackintosh, 1897 (O11281)
  29. Wikipedia (en) — Arts and Crafts movement (вторичен източник)
  30. V&A — Dining chair, Eugène Gaillard, ca. 1900 (O60313)
  31. The Met — Armchair, Antoni Gaudí, ca. 1902–4
  32. Wikipedia (en) — Art Nouveau (вторичен източник)
  33. V&A — Red Blue Chair, Gerrit Rietveld (O142927)
  34. V&A — Wassily armchair, Marcel Breuer (O114197)
  35. Wikipedia (en) — De Stijl (вторичен източник)
  36. Wikipedia (de) — Freischwinger (вторичен източник)
  37. V&A — Paimio armchair, Alvar Aalto (O121394)
  38. V&A — Model 3107, Arne Jacobsen (O1357847)
  39. Wikipedia (en) — Danish modern (вторичен източник)
  40. V&A — LCW, Charles and Ray Eames (O144157)
  41. V&A — Armchair DAW, Charles Eames (O142142)
  42. V&A — Superleggera, Gio Ponti (O156932)
  43. Wikipedia (en) — Mid-century modern (вторичен източник)
  44. V&A — Panton Chair, Verner Panton (O120670)
  45. V&A — „Ball“ chair, Eero Aarnio (O75987)
  46. V&A — „Aeron“ Live OS chair (O1558238)
  47. Wikipedia (en) — Office chair (вторичен източник)
  48. Wikipedia (en) — Bill Stumpf (вторичен източник)
  49. V&A — Bel Air chair, Peter Shire, 1982 (O1175028)
  50. V&A — Chippendale Chair, Robert Venturi (O48605)
  51. Wikipedia (en) — Memphis Group (вторичен източник)
  52. V&A — 111 Navy Chair, 2010 (O1746389)
  53. V&A — RCP2 chair, Jane Atfield, 1992 (O114267)
  54. Wikipedia (en) — Sustainable furniture design (вторичен източник)

Фактите са сверени с източниците на 4 ноември 2026 г.