№ 13 · кресла и отдих
Люлеещ се стол
Стол или кресло на две извити шейни („люлки“), които докосват пода само в две точки. Люлееш се напред-назад, като преместваш тежестта си или леко се отблъскваш с крака.
- Произход
- Англия и Северна Америка, началото на XVIII век
- Наричан още
- Rocking chair, rocker, люлеещ стол, люлеещо се кресло
- Група
- кресла и отдих
Как да го познаеш
- Две извити шейни под краката, свързващи предния и задния крак от всяка страна
- При някои модели самата рамка е извита и люлее, без отделни шейни
- Обикновено дървен стол без подлакътници или кресло с подлакътници
- Най-често от дърво; има плетени, метални и пластмасови
- Варианти на пружинна платформа или на люлеещи се рамена
Откъде идва
Люлеещите се люлки за бебета са много по-стари от люлеещия се стол – пример има от руините на Херкуланум. Първите люлеещи се столове са просто обикновени столове със закрепени отдолу шейни и се ползват в градините. Те се появяват в Англия около 1725 г. Бенджамин Франклин понякога е сочен за изобретател, но историците проследяват произхода до Северна Америка в началото на XVIII век, когато Франклин е още дете. Изразът „rocking chair“ е засвидетелстван за първи път през 1766 г.
В Америка се оформят местни видове. Т.нар. бостънски люлеещ се стол всъщност се прави в Кънектикът – от дъб и бор, боядисан в черно и изрисуван с плодове и цветя. От 70-те години на XIX век се разпространяват сгъваемите люлеещи се столове, чиято облегалка се прибира към седалката; през 20-те години на XX век те стават популярни в САЩ и Европа за излети и пътуване.
През 1860 г. Михаел Тонет създава първия люлеещ се стол от огъната дървесина – лек и с плавни линии. В XX век мебелистът Сам Малуф става известен с люлеещите се столове с шейни като ски, а пластмасовото кресло черупка на Чарлз и Рей Иймс получава вариант на люлка – моделът RAR.
Метален люлеещ се стол още през 1840-те
V&A пази люлеещ се стол от железни тръби, лакиран и позлатен, вероятно произведен от фирмата R.W. Winfield в Бирмингам през 1840–1850 г. При него няма отделни шейни – извитата рамка сама създава люлеенето, а тапицерията е опъната между облегалката и седалката, малко като при шезлонг.
Според музея през 40-те години на XIX век железните тръби, използвани за легла, започват да се ползват и за люлеещи се столове. Фирмата показва подобен стол от месингови тръби на Голямото изложение през 1851 г.
Какво да провериш
Люлеенето се харесва на много хора заради мекото движение; то се свързва и с приспиването на бебета. Има изследване, според което лекото люлеене ускорява заспиването в сравнение с неподвижността.
Шейните са и рискът: под тях могат да попаднат пръсти на малки деца или опашка на домашен любимец. Затова съществуват „платформени“ люлеещи се столове на пружини и модели с люлеещи се рамена, при които движещите се части са по-трудно достъпни. Провери и дали шейните не надраскват пода.
Подходящ за
- детска стая – за приспиване на бебе
- веранда и дневна
- четене и отдих
Внимавай за
- Пази пръстите на децата и домашните любимци от шейните
- Провери дали шейните не драскат пода
- Остави място зад и пред стола за люлеенето
Материали: Букова дървесина, Огъната дървесина и шперплат, Ратан и тръстика (виенска плетка), Хромирана стомана.
В историята: Шейкърите, Тонет и огънатото дърво, Модернизмът от средата на века.
Икони от този вид
Въпроси и отговори
Кой е изобретил люлеещия се стол?
Няма един изобретател. Първите люлеещи се столове са обикновени столове със закрепени шейни; появяват се в Англия около 1725 г. и в Северна Америка в началото на XVIII век. Твърдението, че е изобретение на Бенджамин Франклин, не се потвърждава.
Безопасен ли е за малки деца?
Самият стол – да, но под шейните могат да попаднат пръсти. Платформените модели и тези на люлеещи се рамена правят движещите се части по-трудно достъпни.
Източници
- Wikipedia (en, вторичен източник) – Rocking chair
- V&A – люлеещ се стол от железни тръби, R.W. Winfield, 1840–1850
- Wikipedia (en, вторичен източник) – List of chairs (Glider, Rocking chair)
- Wikipedia (en, вторичен източник) – Eames Fiberglass Armchair (RAR, люлка)
Фактите са сверени с източниците на 4 ноември 2026 г.