chair.bgатлас на столовете

№ 04 · трапезни

Виенски стол

Лек стол от огъната с пара букова дървесина, с кръгла седалка и облегалка от една непрекъсната дъга. В България така наричаме всеки стол в духа на Тонетовия № 14.

Произход
Австрийска империя (Виена), средата на XIX век
Наричан още
стол от огъната дървесина, бистро стол, Bentwood chair, Thonet chair, Wiener Stuhl
Група
трапезни

Как да го познаеш

  1. Задните крака и облегалката са от една огъната дъга
  2. Кръгла седалка с огънат дървен ръб, често с виенска плетка
  3. Пръстен-напречник под седалката, който държи четирите крака
  4. Плавни линии без ъгли и без дърворезба
  5. Тънки сечения на всички части – столът е лек за местене

Как се огъва дърво

Огънатата дървесина се прави, като дървото се навлажни или запари, огъне се и се остави да изсъхне в нова форма. Михаел Тонет (1796–1871) започва около 1825 г. с огъване на слепени слоеве дървесина, а по-късно преминава към масивна огъната бук.

Новото при Тонет е индустриалният процес. Вместо да се огъва груб къс дърво и после да се дялка, частите се обработват предварително като пръти, огъват се в калъпи и почти веднага влизат в сглобяване. Така всеки работник може да повтаря една и съща част точно.

Откъде идва

През 1841 г. Тонет получава патент за технологията в Париж, а след покана на княз Метерних се мести във Виена. През 1853 г. прехвърля фирмата на синовете си под името „Братя Тонет“. Първата голяма документирана поръчка от 1857 г. е за столове за виенското кафене „Даум“.

Най-известният модел е стол № 14, предлаган от 1859 г. Според V&A той е бил най-успешният модел на фирмата и се смята, че от 1859 до 1896 г. са направени 50 милиона броя. Столът се сглобява от малко на брой огънати части с винтове, затова се разглобява и пътува компактно.

Плетената седалка не е само украса. Отворите в нея пропускат разлята течност – удобство за кафенетата, за които е мислен столът. Шестоъгълният модел на плетката е известен като виенска плетка.

Виенският стол в България

У нас „виенски стол“ е утвърденото име за този тип. Срещаш го в експозициите на градски къщи – например сред експонатите на Историческия музей в Омуртаг, наред с полилей и самовар. В биографията на Георги Хаджиделев пък е отбелязано, че във Виена е учил модерно кошничарство, включително изработване на виенски столове.

Дизайнът на № 14 отдавна е свободен и днес се правят много версии, включително от метал и пластмаса. Ако купуваш стар стол, обърни внимание дали огънатите части са цели и дали винтовете държат – при разхлабване той скърца и се клати.

Подходящ за

  • кафене, бистро, ресторант
  • кухня и трапезария
  • малки помещения, където столът често се мести

Внимавай за

  • Провери винтовете между седалката и облегалката – те се разхлабват
  • Пукнатина по огъната част е сериозен дефект, не само козметичен
  • Плетената седалка може да се смени, но иска майстор

Материали: Букова дървесина, Огъната дървесина и шперплат, Ратан и тръстика (виенска плетка).

В историята: Тонет и огънатото дърво.

Икони от този вид

Въпроси и отговори

Защо се казва „виенски“?

Защото столовете от огъната дървесина тръгват от Виена, където работи фирмата „Братя Тонет“. В българския език името се е запазило за всички столове от този тип, независимо кой ги е произвел.

Какво е виенска плетка?

Отворена плетка от тръстика с шестоъгълни отвори, станала популярна във Виена през XVIII век. Тонет я използва при стол № 14.

Колко части има стол № 14?

Детската версия в колекцията на V&A е от пет дървени части, а възрастната – от шест, според описанието на музея. По-късните варианти имат допълнителни подпори между седалката и облегалката.

Източници

  1. V&A – детски столове Тонет по модела на № 14 – 50 милиона броя 1859-1896; брой части
  2. Wikipedia (bg, вторичен източник) – Михаел Тонет
  3. Wikipedia (en, вторичен източник) – Gebrüder Thonet
  4. Wikipedia (en, вторичен източник) – No. 14 chair
  5. Wikipedia (en, вторичен източник) – Rattan (Wiener Geflecht)
  6. Wikipedia (bg, вторичен източник) – Исторически музей (Омуртаг)
  7. Wikipedia (bg, вторичен източник) – Георги Хаджиделев

Фактите са сверени с източниците на 4 ноември 2026 г.