№ 04 · трапезни
Виенски стол
Лек стол от огъната с пара букова дървесина, с кръгла седалка и облегалка от една непрекъсната дъга. В България така наричаме всеки стол в духа на Тонетовия № 14.
- Произход
- Австрийска империя (Виена), средата на XIX век
- Наричан още
- стол от огъната дървесина, бистро стол, Bentwood chair, Thonet chair, Wiener Stuhl
- Група
- трапезни
Как да го познаеш
- Задните крака и облегалката са от една огъната дъга
- Кръгла седалка с огънат дървен ръб, често с виенска плетка
- Пръстен-напречник под седалката, който държи четирите крака
- Плавни линии без ъгли и без дърворезба
- Тънки сечения на всички части – столът е лек за местене
Как се огъва дърво
Огънатата дървесина се прави, като дървото се навлажни или запари, огъне се и се остави да изсъхне в нова форма. Михаел Тонет (1796–1871) започва около 1825 г. с огъване на слепени слоеве дървесина, а по-късно преминава към масивна огъната бук.
Новото при Тонет е индустриалният процес. Вместо да се огъва груб къс дърво и после да се дялка, частите се обработват предварително като пръти, огъват се в калъпи и почти веднага влизат в сглобяване. Така всеки работник може да повтаря една и съща част точно.
Откъде идва
През 1841 г. Тонет получава патент за технологията в Париж, а след покана на княз Метерних се мести във Виена. През 1853 г. прехвърля фирмата на синовете си под името „Братя Тонет“. Първата голяма документирана поръчка от 1857 г. е за столове за виенското кафене „Даум“.
Най-известният модел е стол № 14, предлаган от 1859 г. Според V&A той е бил най-успешният модел на фирмата и се смята, че от 1859 до 1896 г. са направени 50 милиона броя. Столът се сглобява от малко на брой огънати части с винтове, затова се разглобява и пътува компактно.
Плетената седалка не е само украса. Отворите в нея пропускат разлята течност – удобство за кафенетата, за които е мислен столът. Шестоъгълният модел на плетката е известен като виенска плетка.
Виенският стол в България
У нас „виенски стол“ е утвърденото име за този тип. Срещаш го в експозициите на градски къщи – например сред експонатите на Историческия музей в Омуртаг, наред с полилей и самовар. В биографията на Георги Хаджиделев пък е отбелязано, че във Виена е учил модерно кошничарство, включително изработване на виенски столове.
Дизайнът на № 14 отдавна е свободен и днес се правят много версии, включително от метал и пластмаса. Ако купуваш стар стол, обърни внимание дали огънатите части са цели и дали винтовете държат – при разхлабване той скърца и се клати.
Подходящ за
- кафене, бистро, ресторант
- кухня и трапезария
- малки помещения, където столът често се мести
Внимавай за
- Провери винтовете между седалката и облегалката – те се разхлабват
- Пукнатина по огъната част е сериозен дефект, не само козметичен
- Плетената седалка може да се смени, но иска майстор
Материали: Букова дървесина, Огъната дървесина и шперплат, Ратан и тръстика (виенска плетка).
В историята: Тонет и огънатото дърво.
Икони от този вид
Въпроси и отговори
Защо се казва „виенски“?
Защото столовете от огъната дървесина тръгват от Виена, където работи фирмата „Братя Тонет“. В българския език името се е запазило за всички столове от този тип, независимо кой ги е произвел.
Какво е виенска плетка?
Отворена плетка от тръстика с шестоъгълни отвори, станала популярна във Виена през XVIII век. Тонет я използва при стол № 14.
Колко части има стол № 14?
Детската версия в колекцията на V&A е от пет дървени части, а възрастната – от шест, според описанието на музея. По-късните варианти имат допълнителни подпори между седалката и облегалката.
Източници
- V&A – детски столове Тонет по модела на № 14 – 50 милиона броя 1859-1896; брой части
- Wikipedia (bg, вторичен източник) – Михаел Тонет
- Wikipedia (en, вторичен източник) – Gebrüder Thonet
- Wikipedia (en, вторичен източник) – No. 14 chair
- Wikipedia (en, вторичен източник) – Rattan (Wiener Geflecht)
- Wikipedia (bg, вторичен източник) – Исторически музей (Омуртаг)
- Wikipedia (bg, вторичен източник) – Георги Хаджиделев
Фактите са сверени с източниците на 4 ноември 2026 г.