chair.bgатлас на столовете

Икона · 1934

„Стандарт“

Стол за училища и общежития, при който товарът поема рамка от огъната стоманена ламарина. Жан Пруве го създава през 1934 г. и го произвежда до 50-те години.

Дизайн
Жан Пруве
Година
1934
Място
Франция (Нанси)

Ковач, който става конструктор

Жан Пруве (1901–1984) расте в Нанси, в средата на „Школата на Нанси“, към която принадлежи баща му – художникът Виктор Пруве. Учи за ковач и отваря в Нанси първата си работилница – през 1923 г. според английската Уикипедия, през 1924 г. според френската. Прави лампи, полилеи и парапети от ковано желязо, а през 1924 г. проектира и първия си стол – „накланящия се стол“ (chaise inclinable) от платно и огъната лакирана стоманена ламарина. Постепенно, пише Уикипедия, той изоставя декоративния стил на епохата и предпочита гладките повърхности на огънатата стоманена ламарина.

Льо Корбюзие нарича Пруве „конструктор“ – някой между архитекта и инженера. Голямото му постижение е да пренесе промишлените технологии в архитектурата и мебелта, без да загуби естетическите им качества.

Стол за тежка употреба

През 1931 г. Пруве основава „Ателиетата Жан Пруве“, оставя традиционното ковачество и домашния пазар и се насочва към обществените сгради – училища, болници, администрация. Според френската Уикипедия през 1934 г. той създава за Училището по политически науки в Париж стола тип „стандарт“, способен да издържа тежки натоварвания, който се произвежда до 50-те години. Първата поръчка за мебели идва от индустриалеца Луи Витман за замъка му в Рюпт сюр Мозел, а после и за новото студентско общежитие „Монбоа“ в Нанси. През 1936 г. Пруве прави и двуместен ученически чин за Националното професионално училище в Мец. Към 1936 г. ателиетата вече имат каталог на стандартни модели за болници, училища и офиси.

Принципът е носеща конструкция от огъната стоманена ламарина, която Пруве развива от средата на 20-те години. За разлика от стоманените тръби на Баухаус Пруве вярва повече в издръжливостта и формата на ламарината, по-скоро огъната и пресована, отколкото заварена.

Мебелта като сглобяема сграда

Пруве мисли стола като къща: и двете трябва да се сглобяват, разглобяват и пренасят. Същият подход прилага в сградите си – през 1937–1939 г. прави сглобяема ваканционна къща от стомана, а след войната фабриката му в Максевил (1947) произвежда мебели и изследва алуминия. Фирмата му фалира през 1952 г.

По време на германската окупация стомана няма и според френската Уикипедия Пруве продължава изследванията си върху дървени мебели. Работи често и с Шарлот Периан и Пиер Жанре. Във фондовете на Центъра „Жорж Помпиду“ се вижда колко различно решава един и същ проблем: стол от огъната ламарина за санаториума в Жанвил (1937), изцяло дървен стол от дъб (1941), пазен в два екземпляра – единият сглобен, другият разглобен върху панел, и стол „Кафетерия“ (1948) за ресторанта на Университетското градче в Париж.

Какво следва

Столовете на Пруве са правени за студентски общежития, училища и столови, а не за салони. Днес, пише френската Уикипедия, мебелите му от огъната ламарина са сред най-търсените от XX век на търговете. През войната Пруве участва в Съпротивата, а след Освобождението е кмет на Нанси до общинските избори през 1945 г.

Защо е икона

  • Пренася логиката на огънатата ламарина от сградите в мебелта.
  • Предпочита огъната и пресована ламарина пред заварената тръба.
  • Стол за обществени сгради, правен в серии десетилетия наред.
  • Алтернатива на стоманената тръба на Баухаус.

Днес

Центърът „Жорж Помпиду“ в Париж пази няколко стола на Пруве, сред тях стол от огъната ламарина за санаториума в Жанвил (1937), дървен стол (1941) и стол „Кафетерия“ (1948). Според Уикипедия работи на Пруве има и в MoMA в Ню Йорк.

Любопитно

  • Тип „стандарт“: 1934 г., произвеждан до 50-те години (по френската Уикипедия).
  • „Ателиетата Жан Пруве“ са основани през 1931 г.
  • Фабриката в Максевил е построена през 1947 г.

Въпроси и отговори

С какво столовете на Пруве се различават от тези на Баухаус?

Пруве отказва стоманената тръба на Баухаус. Той вярва повече в огънатата и пресована стоманена ламарина, която е едновременно носеща конструкция и форма на мебелта.

За кого е проектиран?

За обществени сгради. Френската Уикипедия посочва Училището по политически науки в Париж (1934), а ателиетата на Пруве правят стандартни модели за училища, болници и офиси.

Източници

  1. Centre Pompidou — Jean Prouvé, Chaise, 1937 (AM 2007-1-144)
  2. Centre Pompidou — Jean Prouvé, Chaise tout bois, 1941
  3. Centre Pompidou — Jean Prouvé, Chaise Cafétéria, 1948 (AM 1995-1-3)
  4. Wikipedia (fr) — Jean Prouvé (вторичен източник)
  5. Wikipedia (en) — Jean Prouvé (вторичен източник)

Фактите са сверени с източниците на 4 ноември 2026 г.

← „Паймио“ (кресло 41) (1932)„Зиг-заг“ (1934) →