chair.bgатлас на столовете

Икона · 1928

Шезлонг LC4 (B306)

Регулируем шезлонг: извита рамка от стоманени тръби, която лежи свободно върху стойка и се накланя според позата ти. Показан на Есенния салон в Париж през 1929 г.

Дизайн
Шарлот Периан, Льо Корбюзие, Пиер Жанре
Година
1928 (показан 1929)
Място
Франция (Париж)

„Машина за сядане“ от ателието на Рю дьо Севр

Шарлот Периан (1903–1999) влиза в ателието на Льо Корбюзие на улица „Рю дьо Севр“ 35 в Париж през 1927 г., след като той вижда нейния „Бар под покрива“ от алуминий и никелирана стомана на Есенния салон. През 1928 г. тя проектира, заедно с Льо Корбюзие и Пиер Жанре, три стола за архитектурните проекти на ателието.

Идеята е, че всяка поза има свой стол: креслото B301 с подвижна облегалка е за разговор, креслото LC2 „Гран Конфор“ – за почивка, а шезлонгът B306 – за сън. Днес шезлонгът е по-известен с по-късното каталожно име LC4. Рамките са от стоманени тръби – в прототипите боядисани, а в производството никелирани или хромирани.

Как работи

Извитата рамка от двойни тръби не е закрепена към основата. Тя лежи върху черна стоманена стойка с четири крака и можеш да я плъзнеш напред или назад, за да смениш наклона – от полуседнало до почти легнало положение. Свалена от стойката и поставена на пода, рамката се люлее плавно.

V&A свързва формата с интереса на Льо Корбюзие към позите на тялото и с френските „патентни“ мебели от XIX век, а като възможен образец сочи люлеещия се стол от огънато дърво на „Тонет“ от около 1880 г. Периан, пише Уикипедия, познава добре мебелите на „Тонет“ и ги използва в работата си. Тя открива у парижките кожухари кожа от пони за покритието, а възглавницата под главата е отделна, придържана с кожени ремъци.

Скъп за масово производство

Шезлонгът е използван в обзавеждането на вила във Вил д’Авре (1928–1929) и е показан за първи път на Есенния салон в Париж през 1929 г. Произвежда го „Гебрюдер Тонет“. V&A подчертава, че конструкцията е сложна и скъпа: три вида метал и много повече заварки, отколкото огъвания. Затова в оригиналния си вид столът никога не е правен в големи количества.

По-късни версии излизат след Втората световна война. Тук V&A дава две дати: един запис казва, че европейски фирми, сред тях „Касина“, възпроизвеждат модела от края на 50-те години, а друг – че „Касина“ и британската „Арам“ го правят от 1965 г. Двата записа са съгласни, че новите версии са конструирани по различен начин от оригиналите.

Чий е шезлонгът

Атрибуцията е спорна и я показваме открито. Метрополитън музеят води своя шезлонг (около 1932 г.) само на името на Льо Корбюзие. Един запис на V&A също посочва само него, а друг – Льо Корбюзие „в сътрудничество с Шарлот Периан“. Уикипедия описва трите стола от 1928 г. като проектирани от Периан по принципите на Льо Корбюзие, заедно с него и с Жанре. Ние изписваме и тримата, с Периан на първо място.

Повече за самия тип мебел ще намериш в азбуката: шезлонг.

Защо е икона

  • Мебел, проектирана около позите на тялото, а не около стила.
  • Отделя подвижната „люлка“ от неподвижната стойка – наклонът се сменя без механизъм.
  • Показва ролята на Шарлот Периан в мебелите, които дълго носят само името на Льо Корбюзие.
  • Един от образците на мебелта от стоманени тръби в края на 20-те години.

Днес

Екземпляр от 1928–1929 г. с покритие от конска кожа и по-късен екземпляр от 1965 г. с кожа от пони има в колекцията на V&A в Лондон; Метрополитън музеят пази шезлонг от около 1932 г. „Касина“ представя модела LC4 на своя страница.

Любопитно

  • Първо показване: Есенния салон, Париж, 1929 г.
  • Оригиналът изисква три вида метал и много заварки – затова е правен в малки количества.
  • Трите стола от 1928 г.: B301 (разговор), LC2 (почивка), B306 (сън).

Материали: Хромирана стомана, Естествена кожа.

Въпроси и отговори

Защо се казва и B306, и LC4?

B306 е ранното обозначение, под което шезлонгът е описан сред трите стола от 1928 г.; тогава го произвежда „Тонет“. LC4 е по-късното име, под което моделът е известен днес.

Как се регулира наклонът?

Извитата рамка просто лежи върху стойката и се плъзга по нея. Местиш я напред или назад и наклонът се сменя без механизъм.

Източници

  1. V&A — Chaise longue, Le Corbusier, 1928–1929 (O34133)
  2. V&A — Chaise longue, Le Corbusier with Charlotte Perriand (O170152)
  3. The Met — Chaise Longue, Le Corbusier, ca. 1932
  4. Wikipedia (en) — Charlotte Perriand (вторичен източник)
  5. Cassina — LC4 (страница на производителя)

Фактите са сверени с източниците на 4 ноември 2026 г.

← MR10 („Вайсенхоф“) (1927)„Барселона“ (1929) →