Икона · 1925
„Василий“ (B3)
Клубно кресло от огънати стоманени тръби и опънати ленти плат, създадено в Баухаус. Смятано е за първия стол от стоманени тръби; името „Василий“ получава около 1960 г.
- Дизайн
- Марсел Бройер
- Година
- 1925–1926
- Място
- Германия (Баухаус, Десау)
Велосипедът на един млад майстор
Марсел Бройер (1902–1981) е студент, а от 1925 г. майстор и ръководител на дърводелската работилница в Баухаус. Когато училището се мести в Десау, той търси модерни мебели за новите му сгради, които се строят през 1925 г. Според V&A идеята идва от собствения му велосипед: здравата и лека рамка от тръби го кара да опита същия материал в мебел.
Бройер взима диаметъра на велосипедната тръба като отправна точка, купува безшевни стоманени тръби и с помощта на водопроводчик заварява първия прототип. В крайния вариант частите не са заварени, а свързани с винтове и гайки. Това е възможно, защото германската фирма „Манесман“ вече е усъвършенствала производството на безшевна тръба – тръбите с шев се смачкват при огъване.
Кресло, през което се вижда
Рамката от никелирани тръби очертава куб, в който седалката и облегалката са вмъкнати под ъгъл. Нищо в креслото не е плътно: седалката, облегалката и подлакътниците са ленти плат, опънати между тръбите. V&A нарича този ефект визуална прозрачност – пространството на стаята тече през мебелта.
Платът е „айзенгарн“ („желязна прежда“) – здрав, лъскав восъчен памучен конец, известен от XIX век. Маргарета Райхард, студентка в тъкачната работилница на Баухаус, подобрява нишката и разработва платове и ленти за стоманените столове на Бройер. Кожените ленти идват едва след Втората световна война.
Машинен образ, ръчна изработка
Металната мебел у дома, а не в градината, е радикална идея през 20-те години. Креслото изглежда като промишлен предмет, но V&A уточнява, че повечето мебели от стоманени тръби тогава се правят на ръка, на малки серии. В Баухаус креслото е избрано за домовете на основателя Валтер Гропиус и на преподавателите Василий Кандински и Ласло Мохой-Наги.
В края на 20-те години моделът се произвежда от „Тонет“ под името B3, в сгъваем и несгъваем вариант. Тази версия е най-рядката – спряна е по време на войната.
Откъде идва името
Популярното схващане, че креслото е проектирано за Кандински, не е вярно. Кандински го харесва, когато го вижда през 1925 г., и Бройер прави копие за неговото жилище. Около 1960 г. италианската фирма „Гавина“ в Болоня пуска модела отново под името „Василий“ – препратка към тази история. През 1968 г. „Нол“ купува „Гавина“ и така дизайните на Бройер влизат в нейния каталог.
Датата се дава като 1925 г. (Метрополитън) или 1925–1926 г. (V&A, Уикипедия): прототипът е от 1925 г., а окончателната форма – от следващата година. От идеята за стоманената тръба тръгва цяло семейство мебели, включително конзолните столове на Бройер, Стам и Мис ван дер Рое. Екземплярът във V&A, изработен през 1927–1928 г., е висок 73 см, широк 78 см и дълбок 68 см.
Защо е икона
- Смятан от V&A за първия стол от стоманени тръби.
- Пренася тръбата от велосипеда и водопровода в жилището.
- Прави прозрачността и „машинния образ“ символ на модерния интериор.
- Отваря пътя на конзолния стол и на металната мебел от 1920-те.
Днес
Екземпляр от 1927–1928 г. с червени платнени ленти има в колекцията на V&A в Лондон, а Метрополитън музеят в Ню Йорк пази кресло от хромирана стомана с платно, датирано 1925 г. Моделът се произвежда и днес от „Нол“, която го представя на своя страница.
Любопитно
- Първото производство (края на 20-те) е от „Тонет“ като модел B3.
- Името „Василий“ се появява около 1960 г. при преиздаването от „Гавина“.
- Екземплярът във V&A е принадлежал на д-р Херман Клумп, студент в Баухаус.
Материали: Хромирана стомана, Текстилна дамаска, Естествена кожа.
Въпроси и отговори
Креслото „Василий“ проектирано ли е за Кандински?
Не. Кандински го харесва и Бройер прави копие за жилището му, но името е дадено десетилетия по-късно, около 1960 г., при преиздаването от „Гавина“.
От какво са били лентите първоначално?
От „айзенгарн“ – здрав восъчен памучен плат, разработен за столовете на Бройер в тъкачната работилница на Баухаус. Кожени ленти се появяват след Втората световна война.
Източници
- V&A — Club chair, model B3, Marcel Breuer (O114197)
- The Met — „Wassily“ Armchair, Marcel Breuer, 1925
- Wikipedia (en) — Wassily chair (вторичен източник)
- Wikipedia (en) — Marcel Breuer (вторичен източник)
- Knoll — Wassily Chair (страница на производителя)
Фактите са сверени с източниците на 4 ноември 2026 г.