chair.bgатлас на столовете

Икона · 1918

Червено-синият стол

Кресло от прави летви и две плоскости, които сякаш се реят в пространството. Започва като байцвано дърво; червено, синьо и жълто получава чак около 1923 г.

Дизайн
Герит Ритвелд
Година
1917–1918 (боядисан около 1923)
Място
Нидерландия (Утрехт)

Един дърводелец и една идея

Герит Ритвелд (1888–1964) учи занаята при баща си – мебелист в Утрехт, а от 1917 г. има собствена работилница. Целта му е мебел, която може да се прави просто и един ден серийно, а не с ръчна резба. Според V&A той търси нови форми, вдъхновен от геометричните мебели на нидерландския архитект Х. П. Берлаге и от работата на Франк Лойд Райт, която тогава е популярна в Холандия.

Резултатът е кресло, събрано от най-основните си части: летви с квадратно сечение, правоъгълни подлакътници и две плоскости от шперплат за седалка и облегалка. Летвите се пресичат и се закрепват с цилиндрични дървени щифтове, без да се врязват една в друга. Седалката е завинтена към рамката, облегалката – с метални скоби.

Кога е създаден – 1917 или 1918

Датата се дава различно. Уикипедия и биографията на Ритвелд пишат 1917 г., а V&A датира проекта към 1918 г. Ние показваме 1917–1918 г. Безспорно е друго: първите бройки не са червено-сини. Те са от байцвано дърво – V&A пази един такъв ранен екземпляр от байцвано тропическо дърво пърпълхарт, висок 88,9 см, направен около 1920 г.

Цветовете идват по-късно. V&A пише, че боядисаните версии Ритвелд започва да прави от 1923 г.; Уикипедия казва „началото на 20-те“ и свързва промяната с художника от „Де Стейл“ Барт ван дер Лек, който видял модела и предложил ярки цветове. Рамката става черна с жълти краища, облегалката – червена, седалката – синя.

Стол като манифест

Ритвелд става член на движението „Де Стейл“, основано през 1917 г. Художниците му, сред тях Пит Мондриан, говорят за прави линии и чисти основни цветове. В много от триизмерните им работи вертикалите и хоризонталите стоят на отделни пластове, които не се врязват – точно това виждаш в стола и в къщата „Шрьодер“ в Утрехт, където по-късно е поставен.

Ритвелд не оставя една окончателна спецификация на размерите и цветовете, затова версиите се различават. Част от тях прави дългогодишният му помощник Герард ван дер Груненкан, който е участвал още в първите бройки и продължава да изработва моделите на Ритвелд и след смъртта му.

Какво следва

Столът е по-скоро изследване на пространството, отколкото предмет за удобство. От 50-те години на XX век, пише V&A, той се превръща в икона на модернизма. Ритвелд продължава търсенето на мебел от възможно най-малко елементи с „Зиг-заг“ (1934) – стол без крака, от четири дъски.

През май 2008 г. един екземпляр, даден назаем на Факултета по архитектура в Делфт, е спасен от пожарникарите, когато сградата изгаря. Боядисаната бройка на V&A е изработена през 1970 г. по проекта от 1918 г.: рамка от бук, боядисана в черно с жълти краища, и панели от шперплат, а размерите ѝ са 87 × 66 × 83,5 см.

Защо е икона

  • Първото триизмерно изследване на идеите на „Де Стейл“ – мебелта като абстрактна конструкция.
  • Разделя ясно носещата рамка от плоскостите, които тя носи.
  • Прави простите летви и шперплата материал на авангарда.
  • Показва, че цветът може да промени как възприемаме една конструкция.

Днес

Ранен байцван екземпляр (около 1920 г.) и боядисан екземпляр от 1970 г. има в колекцията на V&A в Лондон; според Уикипедия версии има в MoMA в Ню Йорк (дарение от Филип Джонсън), в Бруклинския музей, High Museum в Атланта и в Музея на изкуствата в Толидо.

Любопитно

  • Ранният байцван екземпляр във V&A е 88,9 × 66 × 66 см.
  • V&A купува боядисаната си бройка нова през 1970 г. за изложбата „Modern Chairs“.
  • Един екземпляр оцелява при пожара във Факултета по архитектура в Делфт (2008).

Материали: Букова дървесина, Огъната дървесина и шперплат.

Въпроси и отговори

Червено-синият стол удобен ли е?

Той е замислен като изследване на формата и пространството, а не като кресло за дълго седене. Седалката и облегалката са твърди плоскости от шперплат без тапицерия.

Защо се срещат толкова различни версии?

Ритвелд не оставя една окончателна спецификация на размерите и цветовете. Затова екземплярите в музеите се различават по дърво, дебелина на летвите и боя.

Източници

  1. V&A — The Red Blue Chair, made 1970 (O142927)
  2. V&A — Armchair, Rietveld, stained, ca. 1920 (O58654)
  3. Wikipedia (en) — Red and Blue Chair (вторичен източник)
  4. Wikipedia (en) — Gerrit Rietveld (вторичен източник)
  5. Wikipedia (en) — De Stijl (вторичен източник)

Фактите са сверени с източниците на 4 ноември 2026 г.

← Стол № 14 (1859)„Василий“ (B3) (1925) →